И през 2024 година селекцията на творби в Документалния конкурс на София Филм Фест е на световно ниво. До момента са представени шест от 12-те заглавия, които ще бъдат оценявани от жури в състав – режисьорите Виталий Мански (Латвия, председател), Мария Аверина (България) и Дарко Лунгулов (Сърбия):
*„1489“ – Армения, режисьор Шогакат Варданян
*„Балканска черна кутия“ („Balkan Black Box“) – България, режисьор Цветан Драгнев
*„Крака във водата, глава в огъня“ („Feet in Water, Head on Fire“) – САЩ-Канада, режисьор Тера Лонг
*„Нашето тяло“ („Our Body“) – Франция, режисьор Клер Симон
*„Последният гларус“ („The Last Seagull“) – Финландия-България-Норвегия, режисьор Тонислав Христов
*„Четири дъщери“ („Four Daughters“) – Франция-Тунис-Германия-Саудитска Арабия, режисьор Каутер Бен Хания
Ето и останалите филми в Документалния конкурс:
„Република на скакалците“ („Grasshopper Republic“, САЩ) на Даниел Маккейб пренася публиката дълбоко в горите на Уганда, където милиони скакалци се събират, за да се чифтосват. Група млади мъже преследват тази трудно достъпна плячка, за да я превърнат в ценен деликатес, като се издигат гигантски осветителни стълбове и тяхната зловеща неоновозелена светлина привлича неудържимо рояците към поставените капани. Филмът провокира сериозен размисъл за връзката на хората с природата и разрушителното въздействие върху нея.
Филмът на Питер Ван Еке „Планета Б“ („Planet B“, Белгия-Нидерландия) също е свързан с екологичната тема – това е история за порастването на двама младежи в свят, който се самоунищожава. Тринайсетгодишната Бо израства в защитена среда, където всичко изглежда възможно, но се плаши от мрачните предсказания за бъдещето. Заедно с приятеля си Лука тя решава да се бори срещу промяната в климата. В търсене на своя път, те се опитват да трансформират свят, който продължава да „изяжда“ собственото си бъдеще...
„Саундрак на африканската демокрация“ („Soundtrack to a Coup d'État“, Белгия-Франция-Нидерландия) е вълнуващ и динамичен есеистичен филм, изследващ една особено безславна глава от историята на Студената война: неоколониалните маневри, довели до убийството на Патрис Лумумба, министър-председател на новата независима Демократична република Конго, през 1961 година. Белгийският режисьор Йохан Гримонпрес изследва ролята на родината си, заедно с американската администрация на Айзенхауер, в убийството на Лумумба, като умело свързва по-широкия контекст с музиката на американски джаз легенди, използвани от САЩ като своеобразно прикриване на намесата на ЦРУ в Африка. Филмът е конструиран от ценни архивни кадри и многобройни цитати на ключови участници в събитията.
В „Опасна зона“ („Danger Zone“, Полша-Великобритания) на Вита Мария Дригас зрителите стават свидетели на странна страст за генериране на адреналин. Рик от Съединените щати не успява да постъпи в армията, затова измисля своя алтернатива и създава компанията „War Zone Tours“, която организира пътувания до конфликтни зони. Авантюристите доброволно попадат в животозастрашаващи ситуации, а филмът е интелигентен разказ за лукса да познаваш войната само като зрелище.
Първоначалната идея за документалния филм „Джоан Баез: I Am a Noise“ („Joan Baez: I Am a Noise“, САЩ), посветен на музикалната фолк-легенда, е била той да бъде хроника за последното турне на 82-годишната певица. След като ключът към всички нейни архиви попада в ръцете на режисьорката и дългогодишна нейна приятелка Карън О‘Конър, филмът добива съвсем нови измерения – превръща се в цялостна биография на живота на Баез: от детството й до ден днешен, с концертни кадри и интервюта с най-близките й хора. Заедно с О‘Конър по филма работят и режисьорите Мири Наваски и Мийв О‘Бойл. „Джоан Баез: I Am a Noise“ е прозорец към миналото, шанс за запознанство със забележителната кариера на певицата във вихъра на активистката култура и антивоенното движение, както и с моменти от съкрушителната й връзка с Боб Дилън.
Филмът на Франсоа Немета „Мишел Гондри: Направи го сам“ („Michel Gondry, Do It Yourself!“, Франция) е посветен на ексцентричния артистичен талант на Гондри и неговото творчество, простиращо се от наградения с Оскар за оригинален сценарий „Блясъкът на чистия ум“ до множество музикални видеа. През своята 30-годишна кариера Мишел Гондри е пример за безкрайно вдъхновение, което човек може да черпи от заобикалящия го свят. Неговото майсторство винаги е будело любопитство у почитателите му с особената магия, присъща на усещането му за изграждане на образи, а ярко изразената му хуманистична амбиция се превръща в политически акт…
Не пропускайте филмите от международния документален конкурс на 28-ия София Филм Фест!
ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО!
#28SofiaIFF