Двама влюбени решават да продължат живота си заедно – историята, която разказва украинската режисьорка Жана Озирна, започва от щастливото събитие, с което обикновено приключват приказните сюжети. Нейният филм „Меден месец“ („Honeymoon“) има характерните особености на трилър, изпълнен с напрежение – действието се развива в един апартамент, непосредствено до помещенията, в които руската армия е решила да направи свой щаб след инвазията в Украйна. Клаустрофобията и параноята нарастват с всеки изминал момент – влюбената семейна двойка е принудена да пази тишина, сякаш не съществува, а впоследствие се оказва, че двамата дори не знаят какво се случва извън малкия им дом. Съвсем нормално е да изпитват страх от внезапно променената реалност – никой не е подготвен да срещне войната лице в лице. Но надеждата е жива, както и любовта им, макар да не знаят колко още ще могат да издържат, затворени по неволя... Филмът на Озирна е подкрепен от специалната инициатива на Венецианския филмов фестивал „Biennale College Cinema“, която съдейства за реализирането на дебютни и втори филми на обещаващи млади автори. Световната му премиера бе именно в програмата на Венеция ‘24.
Интервю с Жана Озирна, режисьор на филма „Меден месец“, удостоен с Голямата награда „София - Град на киното“ на 29-ия София Филм Фест
Яна Пункина: Нека започнем с факта, че филмът е създаден изцяло по време на войната. Кажете ми как се снима по време на война? Какви ограничения поставя войната пред снимките?
Жана Озирна: Първо, нашата киноиндустрия не функционира нормално в момента заради войната. Игралните филми няма как да бъдат финансирани – всички пари отиват за фронта и за армията. Когато снимах „Меден месец“, той беше финансиран от Венецианския филмов фестивал и неговата програма Biennale College Cinema. Те дават пари за четири нискобюджетни проекта годишно. Ние спечелихме този конкурс и получихме 200 000 евро, с които заснех филма през март миналата година.
Беше по времето, когато започна да действа законът за мобилизацията. Затова малко се страхувахме, че всички мъже от екипа ни ще ги вземат в армията. Също така всяка нощ имаше обстрел и това наистина повлия на снимачния процес. Снимахме в едно студио в Киев. Пресъздадохме целия апартамент в студиото и от време на време чувахме балистичните ракети, работата на системата за противовъздушна отбрана. Но ние вече сякаш сме свикнали с това.
Яна Пункина: „Меден месец“ разказва историята на едно младо семейство. Те започват с една мечта; преместват се в апартамент и си представят как биха искали да живеят заедно. Тази мечта е прекъсната много рязко...
Жана Озирна: Мисля, че във филма си се опитах да покажа едно чувство, което сме изгубили – мечтата за изграждане на една нова Украйна. Загубихме бъдещето си, защото дори да спечелим, ще прекараме цял живот – този на моето поколение и на поколението на бъдещите ми деца – във възстановяване на страната и преодоляване на всички психологически травми, които войната причинява. Много хора се върнаха от фронта ранени. Войната наранява всичко и всички, ние загубихме нормалния си стабилен живот. Просто е невъзможно да си го върнем, дори и всичко да спре в даден момент. Все още носим раната от войната в себе си. Във филма се опитах да покажа как тази двойка преживява първия етап от пълномащабната война. В първите пет дни от войната все още не е ясно какво ще се случи, дали ще оцелеят. Филмът е за тази неизвестност, за живота, който водим без възможност да се планира.
Яна Пункина: Имах чувството, че сте успели да вместите всички спорове от този момент в диалозите на двамата си главни герои. Как интимният свят отразява живота на обществото?
Жана Озирна: В известен смисъл този филм е обяснение за западния свят. Умишлено го заснех по начин, който показва украинската гледна точка – как ние виждаме себе си и западния свят. Също така исках да покажа, че Украйна е много модерна страна, че имаме същите млади хора, които мислят за изкуство, дизайн, за френски философи, за история... Всичко, за което обикновените млади хора говорят или обсъждат в Европа, присъства и у нас. За мен беше изключително важно да сме включени в тази група.
Яна Пункина: И от друга страна, какво значение имат всички тези неща, когато бомбите започнат да падат?
Жана Озирна: Точно това се опитах да покажа. Всички теории и книги на умни мислители нямат значение, когато бомбите започнат да падат. Шокиращо е как дори в момента, след три години пълномащабна инвазия, западният свят все още вярва, че думите наистина имат значение. Да, те имат значение, но трябва да бъдат подкрепени със сила и оръжия. Очевидно е, че не можете просто да преговаряте с убиеца без оръжие в ръка. По друг начин няма да стане.
Аз живея в Украйна, не съм напускала Украйна. Не мога да кажа, че живея в супер безопасна зона, но мога да живея там. Чувствам, че това е най-важният исторически момент за моята страна, за всички векове на нашето съществуване. Така че за мен като творец е супер важно да бъда вътре в тази история. Филмът е за окупацията, а голяма територия от Украйна в момента все още е под окупация. Имахме покана от германски продуцент да идем в Германия и да снимаме филма там. Но за мен беше супер трудно да си представя, как ще живеем в Хамбург с цялата група и ще се преструваме в немското студио, че преживяваме окупация. За мен това е пълна глупост. Пък и исках да дам работа на украински кинотворци, защото в момента в Украйна имаме толкова малко проекти. Смятам, че така е справедливо.
Яна Пункина: Да, справедливо е. Но също така е и много рисковано.
Жана Озирна: Да, но всички ние живеем там. Рискуваме всеки ден, но какво да се прави – животът продължава.